За книгата: 2018 / Бях успешен телевизионен водещ - в онези дни, когато гледането на телевизия не беше срамно нещо. Съпругът ми Алексей Козлов беше успешен предприемач - с всички атрибути на стил, от който сега бихме се срамували. Всичко свърши един ден, когато затворът влезе в живота ни. Приятели, връзки и дори роднини изведнъж приключиха. Останахме без пари, успех и нови рокли. Започнаха опашки в затвора, търсене на адвокати, трансфери, съдебни заседания, обикаляне по близки и далечни райони на страната. Борихме се и победихме. Срещнахме много прекрасни и невероятни хора от двете страни на бодливата тел, които страдаха, обичаха се, шегуваха се и си помагаха. Опитахме се да ги задържим в живота си, да не пропуснем нито едно - така се роди движението Сидяща Рус, което се опитва да помогне на хората, които са изправени пред непознатото, непонятното, ужасното, което сега държите в себе си предава затворническите дневници, които водехме по едно и също време: Алексей в затвора, аз съм свободен. Писахме един за друг, за да знаем, разбираме, чувстваме и съхраняваме. Скоро стана ясно, че дневниците трябва да бъдат публикувани. Страхувах се, повтаряйки обичайния руски затвор: „Колкото и по-лошо да става“. Съпругът ми ме убеди, че не може да стане по-лошо и беше прав. Но тогава не знаех това, така че нито в блога на Бутирка, нито в първото издание на дневниците името му, което първоначално получи Алексей, трябваше да приключи през 2016 г. - осем години. Алексей отдавна е свободен, работи и ми помага в Сидящата Рус. И искаме да ви кажем само едно нещо: не се страхувайте от нищо. Не се предавай, бори се. Затворът не е краят, затворът може да бъде началото на друг, прекрасен живот, в който няма да има място за нищо ненужно. Срамно и позорно.